История
История на хлебопроизводството в Добруджа
В житницата на България - плодородната и слънчева Добруджа хлебопроизводството има богата и стара история. Инициативният и предприемчив добруджанец е вярвал в думите на мъдреца, че никой не е по-голям от хляба и е възпитавал поколенията си в респект към свещенодействието на този благороден занаят. Защото хляб се е приготвял откак свят светува и нашите предци са го тачили като светиня.
В началото на миналия век хлебопроизводството в Добрич било в своя разцвет. Фурните в града наброявали между четиридесет и петдесет.
През 1934 г. - преди 70 години, румънецът Константин Димитреску решил да разшири капацитета на хлебопекарната си по ул. "Йордан Йовков", която била по-различна от другите и затова всички я наричали фабрика. Създал контакти с немски фирми, сключил договор за доставка на техника, изкопал кладенец. На 2 метра дълбочина бликнала вода, така необходима за замесване на тестото. Мечтата на заможния румънец се сбъднала. Пристигнали инженери и майстори, техниката била монтирана, пещите били построени.
През 1947 г. по време на национализацията, фабриката е обособена в общинско предприятие. Полага се началото на трисменното производство на хляб. През 50-те и 60-те години предприятието преминава последователно към различни структури.
Постепенно хлебопроизводството придобива нов облик, дава се път на науката, отделя се внимание на обучението на младежи, а през 70-те години започва изграждането и оборудването на новия хлебозавод.
През 1975 г. за град Добрич става факт новата придобивка. До 1979г. хлебозаводът работи с пълен капацитет на трисменен режим. Старата полска техника се обновява с нова - чешка. Сериозно внимание се обръща на реализацията на продукцията.
След Промяната
В неспирния кръговрат на живота 70 години са само миг от безсмъртното битие на природата, но в контекста на човешкия живот те са достойна възраст, която провокира към равносметка. В историята на Хлебозавода - така го знаят и днес добричлии и хората от региона - има от всичко.
Старите работници и служители си спомнят трудностите на прехода след настъпилите промени в обществено - политическия и икономически живот на България през 1989 г., които преодоляват заедно и под вещото ръководство на управителя си инж. Енчо Малев и неговия екип. Дотираното социалистическо хлебопроизводство вече е история, ниските цени на хляба и нормативно ограничената печалба - също. След тежкото наследство от плановото стопанство управленският екип заедно с целия колектив трябва да се доказва в условията на конкуренция и свободен пазар. С цената на много труд, изключителна амбиция и пълно себеотдаване от страна на всички работници и служители, резултатите не закъсняват. Фирмата не само оцелява в годините на нечуван икономически колапс. Нещо повече. Много бързо тя успява да се изправи на крака, да се развие, и от едва кретащо предприятие да се утвърди като водещо в бранша, заемайки своето достойно място и стабилно присъствие в икономическия живот на страната.
Първият частен хлебозавод в България
Решаваща крачка в най-новата история на завода е направена през 1995 г., когато се предприемат стъпки за неговата приватизация. Увереността на управителя инж. Енчо Малев, пълната съпричастност и подкрепа на основния състав от работещите, професионално подготвената оферта с подчертана обществена ангажираност, водят до успешното приключване на приватизационната сделка.
Добричкият хлебозавод става първият приватизиран хлебозавод в страната с
мажоритарен собственик инж. Енчо Малев. Днес 23% от капитала е собственост на работниците и служителите, а 10% принадлежат на Община град Добрич. Този факт определя подчертаната социална ангажираност на "Добруджански хляб" АД.
Настоящето състояние на дружеството говори красноречиво за бурното развитие през последните девет години, през които успешно се съчетават традициите в хлебопроизводството и мелничарството с наи-съвременните тенденции на индустриалното производство в световен мащаб.
От тогава, март 1995 г., производството и продажбите са се увеличили 5 пъти. В конкурентна бизнессреда фирмата бележи постоянен растеж. Успоредно с изплащането на приватизационната сделка дружеството инвестира в разширение на основната дейност. Поредица от успешни инвестиции подчертава новаторския подход в управлението на бизнеса и амбициозния стил на мениджърския екип.
Фактите говорят сами
1997 г. Изградена е собствена мелница, която през 2000г. е разширена с оборудване от швейцарската фирма Бюлер. Мощностите на мелничния комплекс за допълнени с каменния модул за производство на нови качествени брашна - ръжени, пълнозърнести и грахам за производство на диетични и обогатени видове хляб.
1998 г. Внедрена е пета линия за производство на основни видове хляб.
Построена е полуавтоматична линия за производство на разнообразен асортимент хляб на немската фирма МИВЕ.
2000 г. Пусната е в действие напълно автоматизирана линия за производство на нарязан и опакован хляб, продукт на световно признатата немска фирма Вернер и Пфлаидерер, с капацитет 2 400 броя хляб на час. Този тип автоматизирано производство е явление в българската промишленост и подсказа пътя на развитие на редица конкурентни фирми в бранша. При тази линия производственият процес протича при изключителни хигиенни условия, опаковането е роботизирано.
2003 г. Изградена е линия за производство на основни видове хляб с капацитет 2400 броя хляб на час - оборудването е на немската фирма ВИНКЛЕР.
2004 г. Пуснат е в експлоатация нов хлебозавод в град Варна, където е обособено и производство на кроасани и кайзерхлебчета.